Семейство Годон-Мареска е типичен пример за алтруизъм в действие - осиновява българчета с недъзи

В Ескондидо, Калифорния

Американка осиновява българчета с недъзи

Семейство Годон-Мареска приютява Пламен

Пламен с Лилиан и Тони Владимирова в дома в Луковит.

Сан Диего Любомира Кривулева

27.05.2011

Стивън, усмихнат почти до уши.

Стивън с братчетата си Николас и Томас.

Семейство Годон-Мареска е типичен пример за алтруизъм в действие. Глава на фамилията е вдовицата Лилиан Годон-Мареска. Тя има нелеката задача да се грижи за семейство от 8 души - за майка си, която е на преклонна възраст и е в инвалидна количка, за трите си биологични деца - Катрин (24) и близнаците Джерард и Уорън (14) и за осиновените Николас, Томас и Стивън (Пламен).

На пръв поглед това, което прави Лилиан, изглежда непостижимо за средния гражданин. Според нея тайната на семейния уют се крие в силното й католическо възпитание, италианската нравственост, която носи по рождение, и благородството на всички Годон-Мареска. Тя е адвокат, но практикува професията си от компютъра вкъщи.

"Бих искала да мисля за себе си като за завършен адвокат, който борави с онези трикове на закона в съдебната зала, но не съм.

Сърцето ми е отдадено на дома, не на съда

Определено съм повече майка, отколкото адвокат, но все пак майка, която винаги е заета, винаги е изпълнена с грижи и винаги е притискана от времето", описва себе си Лилиан.

Още от малка тя е изключителна ученичка. Това, което й куца, било спортът. Въпреки че няма никакви физически недъзи, невъзможността да практикува какъвто и да е спорт я прави отдадена на децата, които имат проблеми с двигателната система. Годон-Мареска решават, че всяко ново дете, което осиновяват, ще бъде с такива проблеми. Така през 2008 г. част от семейството стават хаитянчетата Николас и Томас, които страдат от церебрална парализа.

За дома за деца с физически увреждания в Луковит Лилиан разбира чрез Reece's Rainbow - организация, създадена през 2004 г. в Атланта, Джорджия, която търси семейство за деца с увреждания и синдрома на Даун от целия свят. Желаещите осиновители трябва да отговарят на 19 изисквания, за да се задвижи процедурата. Така през 2009 г. Лилиан започва да оформя документите за осиновяването на Пламен. Едно от изискванията на българския дом в Луковит е бъдещите осиновители да направят поне 2 лични визити на децата. Искрите между Лилиан и Пламен пламват от пръв поглед. Американката харесва българското момче моментално, привлечена от неговата общителност и игривост въпреки физическия недъг. Пламен започва да нарича Лилиан "мамо", и я пита: "Кога ще се прибера вкъщи?".

"Изключително съм благодарна на Тони Владимирова, която ни помогна с осиновяването на Стивън", казва Лилиан, която решава да даде ново име на Пламен.

През ноември миналата година американското семейство научава, че всички процедури са минали успешно и осиновяването на Стивън става факт.

"Това беше моментът, в който официално можех да се наричам

майка на 6 деца

споделя с усмивка Лилиан. Месец по-късно тя се качва на самолет за София с една единичка цел - да прибере Стивън вкъщи. Двамата пристигат на американска земя - във Вашингтон, на 19 декември. Докато минават през проверките на граничния контрол, Лилиан се притеснява да не изпуснат самолета за Сан Диего. В крайна сметка на чекинг зоната им е отказан достъп до самолета от авиокомпанията, тъй като били закъснели за полета.

Все пак двамата успяват да стигнат до изхода за самолета, но вратите вече били затворени. Като по чудо обаче една от служителките се оказва българка. Тя единствена скланя да помогне на новото семейство, уреждайки им полет до Сан Диего, но през Денвър.

Катрин успява да спечели Стивън още от пръв поглед. Тримата отпътуват за Ескондидо, където цялото семейство топло посреща българчето. "Все едно е живял с нас цял живот", казват за връзката си със Стивън семейство Годон-Мареска. Само за 3 месеца Стивън вече

говори много добре английски

Всеки ден той научава нови и нови неща благодарениe на това, че е изключително открит и общителен. Той е игрив, има много силна памет и е с интелигентност над средната. Отскоро българчето вече ходи на специализирано училище 5 дни в седмицата заедно с братята си Николас и Томас. Стивън сега е във втори клас и казва, че най-много харесва часовете по компютри в училище. Освен това той посещава и специално школо за българчета.

"Имаше един единствен инцидент между децата. Стивън си беше харесал една играчка, която принадлежеше на Томас. Майка ми се опита да обясни на Томас, че Стивън не е имал такива играчки преди и затова иска да си играе с нея. Томас веднага му даде играчката, след което се разрева и поиска да му купя нова. Виждайки това, Стивън веднага върна играчката на Томас. От този момент нататък двамата постоянно си играят заедно", споделя Лилиан, уточнявайки, че в началото Стивън се е плашил от двете хаитянчета, но с течение на времето неговото желание да общува е разчупило леда.

"Стивън е изключително буен. Понякога си фантазира, че е

супергерой, който се бори с лошите

Много обича да се прави на куче. Лази из къщата и лае", обяснява г-жа Годон-Мареска. Лилиан обаче е категорична, че куче скоро няма да има, тъй като семейството опакова целия си багаж, за да се премести в другия край на страната - в Род Айлънд. Решението да се преместят е заради близнаците Джерард и Уорън, които искат да учат медицина.
.
Чакат още две деца
Семейство Годон-Мареска се готви да посрещне още две български момченца на 5 и 8 години, които Лилиан иска да кръсти Максимилиян и Филип. Максимилиян е с церебрална парализа и е в инвалидна количка, както Стивън. Американката го описва като интелигентно и будно момче. Филип пък е с минимални физически увреждания и може да ходи. Според Лилиан той е много общително дете и харесва всеки, който му се усмихне. Цялото семейство няма търпение да посрещне българчетата, което обаче може би ще се случи най-рано догодина.

в мо / With Me : Abdurrahman