Орхан Памук: Не пиша, за да проповядвам. Пиша просто заради красотатаВесела Николаева
Орхан Памук
Фотограф: Юлия Лазарова
Орхан Памук: Гневът и въстанието на всички трябва да се почитат
Какво мислите за въстанията в арабския свят?
- Разбирането, че изповядващите исляма са покорни, че не могат да възстават срещу диктаторите си, че не могат да постигнат демокрация и не я заслужават, е лош западен предразсъдък, който тези събития обориха.
Гневът и въстанието на всички трябва да се почитат – все едно дали идват от средната класа, от ислямистки организации или от анархисти. Най-важното е, че хората в арабския свят вече не могат да понасят ужаса на диктатурите.
Ще продължите ли да се борите за приемането на Турция в ЕС?
- За съжаление преговорите на Турция с ЕС, както бяха и българските, са основани на много компромиси... Турция не е в ЕС, съжалявам за това, но няма да плача за това. Думата боря е за нещо, за което се плаче.
Свободата, свободата на словото, демокрацията, социалното равенство, сигурността – това са ценностите, които ме вълнуват. Някои от тях се създават и развиват най-добре в Европа. От позицията ми ще се стремя Турция да бъде част от Европа.
Стремите ли се да проповядвате толерантност с романите си?
- Аз не пиша, за да проповядвам нещо. Пиша романите си просто заради красотата.
Пиша, защото животът е твърде кратък и искам да завърша всички книги, които съм намислил.
Романите са сцена, на която всеки говори сериозно.
Почти накрая на Европа, много близо до Истанбул, в препълнена и тиха зала Орхан Памук разказва. За арабската пролет, за усещането да си в провинция на света и да ти се струва, че останалите не те познават достатъчно, за книгите, хората в тях и извън тях, за опознаването на другите в опит да ги разбереш. Носителят на Нобелова награда за литература за 2006 г. и един от най-известните съвременни писатели беше в София за пръв път по покана на фондация "Елизабет Костова".
Той самият определи посещението си като закъсняло. Памук говори малко за политика и повече за хората. Разказа, че пише нов роман – за амбулантните търговци от 60-те и 70-те години на миналия век, за една по-бедна част на обществото, но отново в родния Истанбул. Преразказваме ви неговите думи, казани по време на разговора му в Софийския университет в сряда с литературоведа Бойко Пенчев и на пресконференцията му в четвъртък.
За периферията на света
Хората на Балканите смятат, че тук не се случва нищо интересно, че те се намират на ръба, в периферията на Европа, затова тук няма нищо, а останалата част от света не ги разбира - започва Орхан Памук. Мислим си, че останалият свят не познава добре географията ни, спомените ни, живота ни, културата ни, всички тези неща не са представени добре. А дори и да са представени, Балканите остават провинция, остават в периферията на Стария континент.
Да, да се намираш в периферията на живота дава предимства. Но първо трябва да оцелееш.
Казваш си, че никой не го е грижа за българите или за турците, но щом преодолееш тази провинциалност, щом излезеш от рамките й, откриваш, че си станал интересен и по-желан и светът започва да се интересува от теб. Така е и с литературата – отначало изглежда, че останалата част от света няма да се заинтересува от турски писател, няма да чете книги от периферията на света.
Но оставяш настрани мисълта, че хората са еднакви навсякъде, и започваш да виждаш различното у тях, но различност, която може да покаже всеки човек, независимо дали е турчин, българин, американец, виетнамец.
Наистина, хората по света не знаят много за исляма, не знаят много за Турция, за България. Но половината от проблема е и наш, казва писателят. Никой не знае достатъчно за чуждата култура.
Арабската пролет
Толкова е впечатляващо, че всички хора по света, независимо на какъв език говорят и на каква нация принадлежат, могат да видят и да усетят щастието на арабските въстания, могат да гледат как диктаторите падат един по един. "Какво по-обещаващо за всички нас?"
Тези събития, разказва белетристът, извикват сълзи в очите ми. Разбирането, че мюсюлманите не могат да постигнат демокрация, че не могат да възстават и да се бият, е само предразсъдък, който тези събития обориха. "Надявам се хората от този регион да получат демокрацията, която заслужават."
Гневът и въстанието на всички трябва да се почитат – все едно дали идват от средната класа, от ислямистки организации или от анархисти. Най-важното е, че хората в арабския свят вече не могат да понасят ужаса на диктатурите.
За Европейския съюз и Турция
Орхан Памук избягва политическите въпроси, дори не иска да отговори какво мисли за идеите на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган за промени в Истанбул с извинението, че това е свързано с предизборна кампания. Но говори за Турция и за ЕС – не с настояването, че това ще цивилизова страната и трябва да се случи, а с думите, че това не е нещо, за което да се бориш, както би го направил за неща като свободата, свободното слово, демокрацията, социалното равенство, сигурността.
"Това са ценностите, които ме вълнуват." Светът се бори срещу тежки престъпления, а понякога забравя тези неща.
Дали би се борил за приемането в ЕС? "Турция не е в ЕС, съжалявам за това, но няма да плача за това. Думата боря е за нещо, за което се плаче."
Но Памук казва, че ще продължи да се стреми Турция да бъде част от Европа заедно със свободното слово, равенството, демокрацията – защото някои от тези ценности се развиват най-добре в Европа.
Новият роман
Животът на хората от улиците на Истанбул, на амбулантните търговци, на хората, които идват в града, заселват се в него, строят домовете си – това е основата за новия роман, който Памук пише. В него ще говори за личната история на уличен търговец, изповядващ ценности от 70-те, 80-те години на миналия век, как живее и решава проблемите си. Времето в книгата ще обхваща периода от 60-те години на миналия век до днес.
За книгите и хората
Памук казва, че не пише книгите си, за да представя нещо, за да изповядва някакви определени ценности, а просто за да достави удоволствие на читателите си.
"Романите могат да проповядват толерантност, но аз не пиша, за да проповядвам нещо. Пиша романите си просто заради красотата."
И все пак стремежът към толерантност се усеща в думите му – но не като клиширано налагане и настояване, а просто като разбиране на другите. Когато човек види култура, радикално различна от неговата, той може да започне да я разбира, смята Памук. Една част от него винаги ще принадлежи на средата, от която идва – на турската и османската култура, оформена между Европа и Азия.
Нобеловата награда го е направила по-отговорен, с повече тежест на раменете, казва Памук и добавя, че планира толкова много книги. "Пиша, защото животът е твърде кратък и искам да завърша всички книги, които съм намислил", казва писателят, въпреки че: "Една част от мен казва: Орхан, животът е кратък, излез навън, прекрасен пролетен ден е."
в дн / BgTimes.Net
Няма коментари:
Публикуване на коментар