Обратно,през целия период Турция изглежда като остров на стабилността,смятана е за силна и уважавана държава в този изпълнен с постоянни сътресения,войни и насилия регион.Няма съмнение,че това изключение е резултат от наследството на Мустафа Кемал.Наистина намесите на смятаната за пазител на кемалисткото наследство турска армия в политическия живот на страната са една отживелица по критериите на европейските демокрации.До тези намеси се стига всеки път,когато висшето командване на армията прецени,че това наследство би могло да бъде заплашено от нови политически ръководители или от лошото управление на държавата.Все пак това не е попречило на турския политически живот да се модернизира и да промени своя облик от 80 - те години насам,най-вече с идването на власт на Тургут Йозал,основател и ръководител на Отечествената партия,която е едновременно националистическа и либерална особено в икономически план.Той става министър - председател през 1983 г.,запазва поста си след изборите от 1987 г.,след което става президент на републиката през 1989 г.;умира през 1993 г.По време на дългото му управление набира сила партията Рефах,която има силен ислямистки уклон.Това е новост за страната.Тази партия печели 158 от общо 550 места в Националното събрание през декември 1995 г.,с което става парламентарна сила.През 1996 г. вода1ът и Неджметин Ербакан става министър - председател.След февруари 1997 г. армията се намесва и го принуждава да подаде оставка,а през януари 1998 г. Конституционния съд обявява рапускането на партията,тьй като "противоречи на светския характер на държавата".От нейните среди впоследствие се сформира Партията на справедливостта и развитието,ръководена от Реджеп Тайип Ердоган.През ноември 2002 г. тази партия получава огромна изборна подкрепа и с 363 места придобива абсолютно мнозинство в парламента.По това време Ердоган няма право да бъде избиран заради присъдата му от 1998 г. за "разпалване на религиозна вражда" - в една от своите речи той говори за ислямските символи катоз асредство в политическата борба.Ердоган получава възможност да заеме министърпредседателския пост през март 2003 г. благодарение на промяна в избирателния закон,която му разрешава да се кандидатира и да бъде избран при провеждането на частични избори.Армията дава мълчаливо съгласие и новият министър - председател лесно се налага като "умерен" лидер.
Под негово ръководство Турция бележи множество успехи в сферата на човешките права и на икономическата либерализация.Това се върши с надеждата за членство в Европейския съюз - една переспектива,която се открива през 1989 г.,но ще бъде потвърдена едва през декември 2004 г. със започването на преговорите за присъединяване.Все пак тази переспектива намира множество противници в рамките на страните членки на ЕС - дали съюзът,вече притеснен от присъствието на множество мюсюлмански имигранти,предимно от Северна Африка и Турция,ще бъде в състояние да интегрира население от 70 милиона мюсюлмани ?Във всеки случай това е въпросът,който си поствят много европейски политици,които не се колебаят да се обявят против присъединяване,което според тях може да доведе до промяна на характера на Европа - християнски континент от близо две хиляди години.Страхът от "ислямския тероризъм" също влияе на европейското обществено мнение,въпреки че режимът в Турция се обявява за ицяло светски,са страната сама е жертва на множество кървави атентати,отдавани на ислямски екстремисти,които се добавят към онези,извършвани от Кюрдската работническа партия (ПКК).Нейният водач Абдулах Йоджалан е заловен и осъден на смър през декември 1999 г.,без обаче присъдата му да бъде изпълнена.В действителност кюрдскияр въпрос остава сериозен проблем за Турция,по-специално що се отнася до усилията да се отговори на критиките за присъединяване към Европейския съюз.Именно по тази причина през 1991 г. е премахната забраната да се говори на кюрдски,но ще трябва да се почака до 2006 г.,за да се разреши създаването на радиостанция и два телевизионни канала на кюрдски.
Жорж Корм , 2009 / With Me : Abdurrahman
Няма коментари:
Публикуване на коментар