Малко познатите музеи на България

Малко познатите музеи на България

Елена Геловска

Азбучна истина е, че туристите обичат "да посещават" и "да се запознават", стига да има с какво, а това често е въпрос не само на дадености, но и на изобретателност. В света никнат като гъби всевъзможни музеи - на игралните автомати (Англия), на марихуаната - в Амстердам, на НЛО - в Кападокия, на тоалетната в Индия, на локомотивите - В Полша. На храни и напитки, на играчки, на литературни герои, "потайности" и секса. И хората идват.

"На път" подбра десетина от хрумките на българските музейни уредници като списъкът, разбира се, съвсем не е изчерпателен.

Най-ексцентричната идея напоследък е за музейна сбирка, посветена на действащия шеф на митниците Ваньо Танов, която неговите съселяни са се заели да осъществят. В музея на село Смоляновци, откъдето е родом Танов, е заделено специално място, което да представи кариерата му. Бюстът на дядото на днешния генерал стои редом до този на Ленин и Георги Димитров, като основател на първата кооперация в селото, се казва в репортажа на Би Ти Ви, първа обявила за инициативата.

Малко познатите музеи на България

Фотограф: Цветелина Белутова

Все пак музеите на розата в Казанлък и на киселото мляко в трънското село Студен извор по право си делят първото място на музейната карта на България. Още през 1837 г. Казанлъшката долина е наречена европейският Кашмир, а родното място на създателя на лактобацилус булгарикус д-р Стамен Григоров е с по-нова слава.

Малко познатите музеи на България

Музеят на киселото мляко.

Фотограф: Анелия Николова

Дневник


Имената на музите на лешоядите в Маджарово и на мечката - край Триград, говорят сами за себе си. В сградата на Природозащитния център на Източните Родопи може да бъде видяна единствената на Балканите интерактивна изложба за живота на лешоядите Под формата на игри са представени моменти от живота на птиците, смятани за небесните властелини на Източните Родопи. При повече късмет лешоядите може да бъдат наблюдавани и на живо.

Покрай зачестилите опасните срещи с мечки в Родопите интересът към този животински вид нараства, а в музея - на път за пещерата Дяволското гърло, може да се научат интересни факти, включително и съвети как да се предпазим.

Дори само обявлението, че съществува Музей на каракачанския бит може да накара човек да се замисли - а какво аз знам по темата. И има какво да научи в Радучевата къща в село Габарево край Павел баня. Частният музей е организиран от потомъка на каракачани и и зам.-председател на Дружеството на каракачаните в региона Янко Валеров. Някога къщата е принадлежала на Стефан Радучев, съратник на Левски, където Апостолът е отсядал. Обявена е за паметник на културата.

Кристална зала "Родопски кристал"е една от най-големите забележителности на Мадан. Създадена е през 1984 г. и съхранява 581 минерални образеца от недрата на Родопите. Удобно е да се отбием там на път за Златоград, където от миналата година действат музеите "Свещоливница" и Килийно училище".

Малко познатите музеи на България

Свещоливницата и Килийното училище са най-новите музеи на Златоград, който поддържа освен това музеи на просветното и пощенското дело.

Фотограф: Елена Геловска



Музеят на солта в Поморие популяризира друг уникален продукт, добиван в древния Анхиало преди основаването на града през V век пр. Р. Хр. . музеят съществува от 2002 г. и показва древната технология.

Черноморските музейни маршрути допълва Музеят на мозайките в Девня, представящ римски и ранновизантийски мозайки от Марцианопол. Сградата заема площта на цял древноримски квартал с атриум, настлан с каменни плочи и със зидан кладенец по средата и 21 жилищни, стопански и складови помещения. Пет от помещенията на сградата и портика са покрити с многоцветни подови мозайки – едни от най-добрите образци на римското мозаечно изкуство от това време, открити в България.

Музеят на виното малко неочаквано се намира в плевенския парк Кайлъка, защото градът е смятан за първия център на винарската индустрия в България. Още през 1890 г. тук е открито първото професионално училище по лозарство и винарство, а през 1902 г. е създаден и Националният институт на виното у нас. На мястото посетителите могат да купят и дегустират над 7000 бутилки вина. В пещерата, станала дом на музея, се съхраняват вина на възраст между 30 и 90 години.

Малко познатите музеи на България

Врачанските файтони.

Фотограф: Надежда Чипева

Капитал


Освен Музея на транспорта в Русе, прочул се с вагона "Султание" на Абдул Азис Втори, композицията, обслужвала първата ж.п. линия Русе-Варна, салон-вагоните на царете Фердинанд и Борис Трети, допълнение към транспортната тема е нововъзникналият Музей на мотоциклетите, чието седалище е в куррорта Свети Влас. Сайтът на селището обещава, че там може да бъдат видени ретро мотоциклети различни модели и марки, като най-старият е от 1908 г. Повечето от машините са в движение, а в музея се съхраняват скоростни кутии, ретро колела и стари карти на България.

Още малко сбирки, посветени на средства за пътуване - Музеят на лодкарството в Тутракан, който представя занаята, упражняван тук още по времето на римската империя, и врачанският Музей на файтоните. Той показва градските файтони на гумени колела, дошли в града още в края на 19 век. Сбирката разказва историята на самоука коларо-железар Мито Орозов и как Враца не стана българския Детройт.

Най-големият в България музей на театралните кукли се намира във варненския куклен театър. В музея се пазят и най-старите кукли от историята на варненския театър, от първия спектакъл на основателят директор, режисьор и художник Георги Сараванов още през 1952 година.

Освен с прочутия си Музей на иконите, Трявна може да привлича туристи и с Музея на азиатското и африканското изкуство. Сбирката е част от дарението на българския скулптор Златко Паунов, живеещ в Ню Йорк. Предметите са 200 и са с произход от Тибет, Непал, Китай, Индия и някои африкански държави. Всичките са оригинали, предимно с култово предназначение и са от различни времена – ІІ в. – ХХ в.

в дн / With Me : Abdurrahman