Орхан Памук в "архитектурното сърце" на Алма МатерПиша, защото животът е кратък и искам да напиша всички книги, които съм планирал, каза турският писател, носител на Нобелова награда за литература 2006 година Орхан Памук в препълнената до краен предел Аула на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и слушащите по стълбите към тържествената зала на Алма Матер, предаде репортер на БГНЕС.
Знаменитият световен автор каза тези думи като продължение на цитата от словото му "Куфарът на моя баща" при връчването на високото отличие в Стокхолм, прочетено от литератора и преподавател в Университета Бойко Пенчев, водещ тази паметна вечер в София."Пиша, защото имам вродена нужда да пиша! Пиша, защото не мога да върша нормална работа като другите хора. Пиша, защото искам да чета книги, като онези, които пиша. Пиша, защото се гневя на вас, защото се гневя на всички. Пиша, защото обичам да седя по цял ден в една стая и да пиша. Пиша, защото мога да участвам в истинския живот единствено като го променям. Пиша, защото искам всички вие, целият свят, да знае какъв живот живот сме водили и продължаваме да водим в Истанбул, в Турция. Пиша, защото обичам мириса на хартия, писалка и мастило. Пиша, защото вярвам в литература, в изкуството на романа повече, отколкото вярвам в каквото и да било." Цитатът е по-дълъг, но Пенчев го изчете целия и публиката в Аулата ръкопляска бурно. Този диалог на въпроси и отговори между знаменития турски писател и българския литератор за часове направи тази свята зала на българската академичност световна. Усещане, което може да даде само докосването до голям автор, до интересна личност на хора, обичащи и познаващи творчеството му. Независимо от предварителните уговорки, че Орхан Памук няма да отговаря на политически въпроси Бойко Пенчев не му ги спести, тръгвайки от нашата си извечна балканска тема.
И ние и вие сме в Европа, но сме в нейната периферия, в нейната провинция. Това е предизвикателство, но и по-лесно за оцеляване, направи аналогии големия писател. Призна, че за първи път идва в София, но му е познато и близко, преди години е бил във Варна. Според него нашата обща различност като балканска идентичност не сме я измислили ние, балканците, а другите, от другата Европа. По своя си фантазен начин на писател разказа как, отивайки като преподавател в Колумбийския университет в Ню Йорк му казали къде може да намери турско сирене в огромния американски мегаполис. И го намерил, но то се оказало, всъщност, българско сирене…Бойко Пенчев не можеше да не се изкуши да попита Орхан Памук за Арабските революции на 2011 г. в Египет, Тунис, Йемен, Сирия, Либия. Забележителният писател беше категоричен: "Аз съм щастлив от Арабската пролет, защото това е революцията на средната класа, на младите, които не могат да търпят повече диктаторските режими. Вижте техните лица. Независимо от бомбите, от политическите реакции на правителствата, те са на втори план. Това, което се случва ме прави щастлив!"
Преди за започне тази паметна среща, този забележителен диалог пред публика Юлиaн Попов, председател на УС на фондация "Елизабет Костова", по чиято покана Орхан Памук е в София, каза, че тяхната цел е не да предлагат българската литература, а българската литература да бъде търсена. И понеже "ние нямаме все още нобелист, поканихме един комшия". Той специално благодари на съдействието и помощта на посолството на република Турция в София. Писателката Елизабет Костова представи писателя Орхан Памук с встъпителни думи за неговото забележително творчество, познато и обичано в България и благодарение на изключително добрите му преводачи.
Тази среща в Аулата на Алма Матер, архитектурното сърце на Университета, както я нарече Бойко Пенчев бе едно от мигновенията, които се случват твърде рядко, когато вярата, че светът има по-добър шанс изглежда почти реалистична. Както казва Орхан Памук при връчването му на Нобеловата награда за литература 2006 г. "Пиша заради детинската вяра в библиотеките, и поради начина, по който книгите ми стоят по лавиците".
Повод за гостуването му е и излязлата му току що на български книга-изповед "Други цветове" на издателство "Еднорог" в превод на Розия Самуилова
Орхан Памук е носител Нобеловата награда за литература за 2006 г. Той е роден на 7 юни 1952 г. в Истанбул. Орхан Памук завършва Робърт колеж, по това време вече средно училище, след което учи архитектура в Истанбулския технически университет. През този период той започва да се занимава основно с писателска дейност. Завършва журналистика в Истанбулския университет през 1977, а от 1985 до 1988 посещава Университета Колумбия в Ню Йорк и Университета на Айова. През 2005 г. две турски професионални асоциации завеждат наказателно дело срещу Орхан Памук заради негови противоречащи на турското законодателство изявления във връзка с Арменския геноцид от 1915-1917 и избиването на 30 000 кюрди от турското правителство. През януари 2006 обвиненията са отхвърлени по процедурни причини. На 12 октомври 2006 е награден с Нобеловата награда за литература. Творчеството му е преведено на над 50 езика, а на български са издадени осем негови романа и мемоари. Продажбите от книгите му надхвърлят седем милиона копия. През есента на миналата година той получи награда на името на Норман Мейлър. Преподава в Колумбийския университет сравнителна литература и творческо писане. /БГНЕС
София / България
With Me : Abdurrahman
Няма коментари:
Публикуване на коментар