Площад „Бански" и „Баня баши” в Стара София

"Баня Баши" в зората на миналия век Фото: Архив

Площад „Бански" и „Баня баши” в Стара София

:::

Авторски снимки:Кадъ Сейфуллах Ефенди Джамия - град София,архитект:Мимар Синан,построена:1567 г. (Баня баши джамия - град София)!

:::

Тихомира Михайлова

История за жена–вампир около джамията плаши дълго столичани

„Бански”, това е името не на плажни монокини, а на едно от основните места в Стара София.

Това не е сграда, а площад. Той е един от най-старите и важни в градоустройствено отношение места в центъра на София. Особено след Освобождението. Около него са някои от основните пазари в столицата. Именно там е построена и сградата на Централните хали. Пак там е и тази на Централната баня, която преди това е била турски хамам. Там се намира и минералният извор на града, който е бил каптиран още през I в. и е служил на софиянци до 1912 година. И ако първият закрит базар в страната, каквито са Халите, е плод на усилието на управниците в новата история на София, то на площада има една друга сграда, която съществува много по-отрано. Тя съществува и днес и пленява с красотата. Това е джамията „Баня баши”.

Софийската джамия е построена по инициатива и с финансовата подкрепа на молла Ефенди Кадъ Сейфуллах. Именно затова в някои писмени източници молитвеният храм се отбелязва и под името джамията "Молла Ефенди" или като "Кадъ Сейфуллах". Тя всъщност е построена в памет на починалата съпруга на Кадъ Сейфуллах Ефенди.

На арката над вратата върху камък с боя е написан текст, който не може да се разчете. Под него личи датата 974, което дава основание да се приеме, че тя е построена през 974 г. по хиджра. Хиджра е мюсюлманско летоброене, което означава, че джамията е построена през 1566 или 1567 година.

Тя е изградена от един от най-видните тогава османски архитекти – Хаджи Мимар Синан. Според турския пътеписец Евлия Челеби, Синан е роден в Чепеларе. Строил е джамии и мостове. Сред тях тези в Кония (Чирашка работа), в Бруса (Калфенска работа). Създател е и на прочутата Султанселимова джамия в Одрин, която самият той определя като „майсторска работа". Негово дело е и мостът при Свиленград - Мустафа паша мост от 1529 година. Но да се върнем към столичната джамия.

„Баня баши" е получила името си от голямата баня, която се е намирала до нея в турско време. Основната сграда на джамията е четириъгълна. Сред четирите ъглови кубета се извисяват централното кубе и минарето. В предната й част има една пристройка, т. нар тетимме, с три малки кубета.

"Баня баши” е интересно архитектурно творение. Тя изцяло отразява спецификата на османската архитектура през XVI век. В нея обаче се забелязват и заемки. Стилът на Синан е силно повлиян от византийския архитектурен стил на църквата „Света София” в Истанбул (в последствие джамия, каквато е и до днес) и това влияние до известна степен е видимо и при „Баня баши” джамия. Стените й са иззидани от дялан камък и тухли, като между каменните редове са поставени редове червени тухли. На четирите ъгъла, както при джамията Макбул Ибрахим паша в Разград, са поставени малки кули, под които през обръчи се спускат подпорни съоръжения. На ъглите на шестнайсетте лъчеви обръча са поставени двойни нагръдници. Стените на молитвената зала, както и арките са от дялан камък. Колоните са издялани от едно цялостно каменно тяло и са в матов цвят. Короните са двойни редове от сталагмит. Арката над входната врата, която завършва с един венец, също е дялан камък. Централният купол е покрит с оловни пластини. Вътрешното пространство на „Баня баши” джамия е разделено на две нива. Второто ниво представлява молитвено място единствено за жени. Минарето на джамията представлява изящно архитектурно произведение. Според пътеписеца Евлия Челеби, посетил София през XVII век, минарето на „Баня баши” било най-красивото между многобройните минарета на София. Самата джамията също нямала равна на себе си. Вътрешността й придобива сегашния си вид в резултат на неколкократни ремонти. Последният основен ремонт е извършен през 20-те години на XX век. Това става с финансовата помощта на посланика на Турция в София Фетхи Бей. Частични ремонти, в това число измазване и боядисване са правени и след Втората световна война. В повечето случаи те се извършват с даренията на турски и арабски вакъфи. Така в нея на петъчните молитви се събират около 700 души, а покрай едни от свещените празници на мюсюлманите – байрамите в джамията се побират и много повече хора.
В миналото около джамията се намирали гробниците на молла Ефенди Кадъ Сейфуллах и на Емин Деде.

Около сградата на „Баня баши” има и една интересна история. През далечната 1866 година, на страниците на вестник „Дунав” се появява следната новина – „ Жена-вампир в София”. Малко стряскащо. Дали е вярно, така и не става ясно. Но ето какво гласи кратка и взривоопасна новина – „С удивление ся научавам, че около „Баня баши” в София, появила ся една жена вампир. Тя била някоя си Тота, която умряла напреди и уж била ходила в къщите на тогоз и оногоз, та ги обезпокоявала, от което хората ся уплашили и смутили и ся отнесли на правителството да го молят, за да махне тоя вампир”.

Как точно правителството би могло да премахне въпросния вампир, не се описва. Забавно е обаче да надникнем в страховете на столичани от онова време, когато престъпността не е в днешните размери и това да срещнеш вампир е стряскащо. Всъщност под площад „Бански”, където се намира и „Баня баши”, се намират археологически останки от римския период на София. Може да се окаже, че вампирката Тота е някоя видна византийска особа.

Площад “Бански” има статут на историческа градина като паметник на културата. Той е реконструиран през 2004 година, когато е възстановен и фонтанът пред Централната баня.

в но / With Me : Abdurrahman