понеделник, 9 май 2011 г.
Лили Иванова: Красотата е важна, но ако човек е много бездарен, горкият, красотата не може да го спаси в никакъв случай
Лили Иванова:
Има огромно нашествие от бездарници!
Достойните хора трябва да излязат на повърхността, а не да се чудят къде да заминат, казва примата
Лили Иванова за пореден път се раздава за публиката си.
ИВА СТОЯНОВА, ТВ7
09.05.2011
Г-жо Иванова, на едно от последните събития, свързани с вас, отново направихте забележка, този път на гримьора си Кирил Чалъков, че ви нарича най-голямата, най-великата... Защо не приемате това определение?
Не че не го приемам, но... се чувствам неудобно и това не е кокетиране. Не зная... всъщност имам си отговор, но нека остане за мен самата.
Не искате да ни споделите?
Не, аз не съм човек, който обича да се хвали.
Хората казват, че скромността днес не е добродетел...
Да, така е.
Успяват агресивните, нахалните...
Да, съгласна съм...
Защо тогава залагате на скромността?
Мисля, че все пак съм постигнала в живота, в кариерата си нещо, което не го дължа на това да съм нагла, нахална и безотговорна.
-Напротив, вашата отговорност винаги се дава за пример от хората в екипа ви, за които сте невероятен професионалист. Какво изисквате като професионализъм от тези хора?
Преди всичко искам, ако са професионалисти, те да работят изрядно, да си вършат работата както трябва. Трябва да са дискретни...
Никога не пропускате да благодарите на екипа си, но как избирате кой да бъде в него?
Избрала съм екип от перфектни музиканти, това е най-важното. Каня хора в екипа си да работим заедно, след като получа информация, че са перфектни музиканти и лично се убедя в това. След това вече изисквам от тях да не пият, да не закъсняват...
Как така да не пият?
Ами алкохол... Като са си у дома, да пият, да правят, каквото си искат, но като тръгнем на работа, на турне, имаме режим. Досега нито един не се е издънил, казано на жаргон.
Колко време?
Ами 6-7 години, а с Ангел Попов–Ачо работим вече 20 г. Нямам проблеми с нито един от моите музиканти. При мен е много важно да не се закъснява и всеки да прави това, за което е дошъл.
-Не ви ли изморяват тази дисциплина, този режим и график?
Не, не мисля, че някой би могъл да се измори от дисциплината и графика, защото така нещата вървят, а иначе – не.
А откъде черпите силата и енергията си? На сцената не спирате да скачате и да танцувате.
Приличам на майка ми и на баба ми по бащина линия. Те бяха такива. Майка ми почина на 93 г., а баба ми към 100. Аз приличам повече на баба ми, защото тя беше такава дребничка и слабичка и вечно щъкаше нагоре-надолу.
Връщам се към една от последните ви изяви, на които присъствах, и ще ви споделя, че когато се появихте на сцената, един мъж възкликна: „Боже, колко е фина!“ Как постигате тази форма?
-Много благодаря за комплимента! Не зная как постигам формата си...
Е, какъв е режимът ви?
-Не ям много. Това е най-лесното и простото. Имам си специална диета, която сама съм си измислила. Като я кажа на някого и ми отвръщат „Аз не мога така!”. Ами като не можеш, тогава яж и дебелей!
-Ще ни споделите ли диетата?
-Аз не стоя гладна. Сутрин, като стана, изпивам една чаша топла вода. После изпивам едно кафе с малко млекце и това е и закуската, и обядът ми, защото ставам към 13 ч. Изгладнявам към 4-5 следобед и тогава изяждам една попара със сирене. Едно малко сухарче с много малко сиренце и гореща вода. Без захар и без сол. След това храната, която е малко по-здрава, я пазя за вечерта, защото човек като е гладен, не може да заспи. Това важи и за мен, затова късно вечерта към 9, 10 или 11 ч, изяждам един или два белтъка с малко сол. Обичам да си хапвам и карфиол с мед, много е приятно.
-Ама вие ядете като врабче...
Ами, да! Това ми е храната. Не ям месо.
Защо, от любов към животните или защото не ви харесва?
Няма нищо общо с животните. Не ям месо, защото не зная какво е това месо. Хората от екипа ми Иван Салчев и Ангел Попов, ме снабдяват с прясно млекце, което е от истинска крава, и с яйца от истинска кокошка. Научих се и да правя кисело мляко. Научих и Салчев и сега, като се чуем по телефоните, все се питаме „твоето стана ли, а твоето стана ли”. И си имам кисело млекце в хладилника винаги. Ако прегладнея, може да си хапна млекце със сухарче или с мед... Човек като иска, няма да остане гладен, но аз не се тъпча с тестени неща, хляб не ям... само тези сухарчета, но те са толкова малки... и максимум да изям 4-5 на ден. И още нещо след всяко ядене изпивам по една чаша преварена гореща вода.
А какъв е гримът, който харесвате за себе си?
Обичам нежен грим, елегантен. Не обичам прекалено силни тонове и не полагам много ярко червило на устните си например. Подчертавам очите си.
Колко е важна красотата днес в шоубизнеса?
Красотата е важна, но ако човек е много бездарен, горкият, красотата не може да го спаси в никакъв случай. Красотата е важна в началото да видиш един приятен човек на сцената, приятна актриса, приятна певица или певец.
Имате една култова реплика по повод бездарниците. Казвате, че у нас е „нашествие от бездарници”.
Да, така е! То е огромно, нашествието... Може би затова и не искам да ме обявяват най-добрата ли съм, първа ли съм, втора ли съм, защото те всички са първи. То от тези първи човек не може да се дореди! Всички са първи, всички са най-велики, идолите на тази държава, идолите на този български народ... То много идоли, много нещо! А и секссимволи... Това да не говорим...
В тази връзка самооценката на българина колко е реална днес?
Май не е много реална.
Нямаме значи правилното огледало...
Не! Но човек, мисля, че като се гледа всеки ден, е важно какво вижда в огледалото, а той май вижда това, което иска да види, не реалността.
Какво тогава трябва да се случи, за да спрем да се виждаме по начина, по който всъщност не изглеждаме?
Трябва да се пресяват нещата. По най-простия начин. Като вземем ситото, всички дребосъци трябва да изчезнат и това, което остане вече това е, което трябва да остане. И по всички телевизии едни и същи образи, едни и същи въпроси, едни и същи секссимволи, едни и същи велики звезди... Всичко е едно и също. Съжалявам, че така говоря. Не съм аз най-великата, в никакъв случай, но в тази държава имаме достойни певци, достойни артисти, достойни българи... Нека тези достойни хора излязат на повърхността. Имаме ги. А не да се чудят тези българи къде да изчезнат и къде да заминат.
монитор / With Me : Abdurrahman
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар