Всеки добронамерен теоретичен опит за определяне на Израел като демокрация изглежда обречен на неуспех !

Всеки добронамерен теоретичен опит за определяне на Израел като демокрация изглежда обречен на неуспех !

Професор Сами Смуха,социолог от Университета в Хайфа отрежда на Израел твърде ниско място в йерархията на демократичните режими.

Методично сравнявайки го с либералните,републиканските,съобщностните и мултикултурните демокрации,той заключава,че държавата Израел не попада в нито една от тези категории.По-скоро,заедно с държави като Естония,Латвия,Словакия тя може да бъде определена като "непълна" или "долнокачествена" демокрация.

Отсъствието на основни граждански права и политическо равенство отличава Израел от процъфтяващите западни демокрации.

Възможно ли е да има равенство в страна,една от чиито основни цели е "освобождаването на държавните земи за еврейски заселници" ?

Израел е еврейска държава благодарение на проекти като прочутата "Юдейзация на Галилея",в чиято основа е дългогодишната правна сегрегация на евреи и неевреи.

МИГРАЦИОННАТА ВЪЛНА ДОРИ ОБРЪЩА ПОСОКАТА СИ:В МОМЕНТА (20 АПРИЛ 2007 Г.),В КОЙТО ПИША НАСТОЯЩАТА КНИГА,НАПУСКАЩИТЕ ИЗРАЕЛ СА ПОВЕЧЕ ОТ ПРИСТИГАЩИТЕ.

Тъй като множество евреи не проявяват особено желание да живеят в еврейската суверенна държава,ционистките тези неизбежно биват доведени до абсурт в резултат от опитите да бъдат подържани въпреки този факт.

Израелският либерализъм има своите слабости,тъй като нарушаването на гражданските права е често явление в еврейската държава.

Отсъстват граждански бракове или граждански погребения в обществени гробища,липсва обществен транспорт в съботните дни и по време на еврейските празници,да не говорим за погазването на правото на собственост върху земята на гражданите с арабски произход.

Всичко това говори за нелибералните аспекти на израелското законодателство и всекидневна култура.

Освен това ,продължилото над 40 години господство над цял един народ и лишаването му от всякакви права в териториите,окупирани след 1967 г.,възпрепятства консолидирането и развитието на автентичните либерални принципи в контекста на израелското законодателство.

В Израел привилегиите са запазени за еврейското мнозинство и неговите "сродници,които все още се скитат в изгнание".

Това се осъществява посредством различни механизми:законите за пустеещите земи и закупуването на земята,които са прокарани в ранните години от съществуването на държавата,Законът за завръщането,законите,определящи начините за сключване и разтрогване на брак,различните постановления и наредби,в които се използва понятието "бивш военнослужещ",чрез което израелските граждани от палестински произход (които не подлежат на наборна военна служба),биват лишавани от различни привилегии и финснсови ресурси,а по-голямата част от публичните ресурси се отделя за еврейското население.

Чрез редица мерки като щедрите "приемни субсидии" за "новите имигранти" или тлъстите субсидии за заселниците в окупираните територии (които имат правото да гласуват в общите избори,макар да живеят извън държавните граници),Израел открито облагодетелства "биологичните наследници" на древното Юдейско царство.

В началото ма XXI в. Израел се определя като държава на евреите и собственост на "еврейския народ",иначе казано,на евреите,живеещи навсякъде по света,а не като принадлежащ на гражданите на Израел,които живеят на негова територия.

ЕТО ЗАЩО,ИЗГЛЕЖДА УМЕСТНО ДА ОПРЕДЕЛИМ ТАЗИ ДЪРЖАВА НЕ КАТО ДЕМОКРАЦИЯ,А КАТО ЕТНОКРАЦИЯ.

Толкова трудно ли е да си представим,че някоя от следващите "интифади" ще избухне,не в окупираните територии на Западния бряг,в които все още цари режим на тотална дискриминация,а в самото сърце на сегрегационистката етнокрация,иначе казано,в границите на Израел отпреди 1967 г.?

Пълен текст в книгата "Изобретяването на еврейския народ" от Шломо Занд