Араповският манастир “Св. Неделя” се намира на 8км. североизточно от град Асеновград

Мюсюлманин направил параклис, след като жена му прогледнала

Ангел войвода гради манастир

Араповската света обител вдигната край древен извор

Д-р Божидар Димитров

В средата на XIX в., когато пламнала борбата за независима българска църква, голяма част от манастирите около Пловдив и Асеновград се оказали под юрисдикцията на Вселенската патриаршия. За да се противопоставят на грецизиращата политика на патриаршията, българските църковни общини в Горнотракийската равнина решили да изградят манастир край старинен извор до село Арапово (дн. Златовръх).
Събрани били значителни за времето си средства и в началото на 1856 г. строителството започнало. За главен майстор бил поканен известният строител Стою от родопското село Югово.
Манастирската църква "Св. Неделя" била завършена в 1859 г. Тя е от светогорски (атонски) кръстокуполен тип с един купол и три конхи. Изградена е от добре оформени квадри. Страничните входове са оформени с балдахинови портици и кобилични фронтони. Заедно с детелинообразните прозорци те разчупват и обогатяват фасадата на храма. Манастирските сгради са обграждали отвсякъде двора. Корпусите от север и изток са разрушени при голямото земетресение в Тракия през 1929 г. и за съжаление до днес не са възстановени.
В центъра на манастирския двор е построена красива жилищно-отбранителна кула. Легенда твърди, че средствата за нея дал прославеният местен хайдутин Ангел войвода.
Над извора, на 20 м извън стените на манастира, бил издигнат малък параклис. Отново легенда твърди, че средствата за него дал богат местен мюсюлманин, чиято съпруга била сляпа и прогледнала, след като си измила очите с вода от християнското светилище.
Църквата била изписана, както личи от един надпис на живописта, от чирпанския художник Георги Данчов през 1864 г. В началото на 70-те години Георги ще стане близък сподвижник на Васил Левски. През 1864 г. живописецът е бил само на 18 години и неумелата ръка си личи по непропорционалните фигури на светците. Живописта спокойно може да се отнесе към т.нар. наивен стил. Това, което впечатлява, е силният патриотичен заряд
Традиционните сцени в значителна степен са изменени от пространни цикли от живота и деянията на български светци. Тук виждаме и цикъл за св. Петка Параскева, и дълъг разказ по житието на св. Иван Рилски. В него централно място заема срещата му с българския цар Петър, предложил му злато, за да си построи манастир. Светецът, както е известно, отказал и заявил на царя да похарчи златото за войската, за да може тя да пази добре България.
Друг цикъл с десет сцени е посветен на дейността на българските просветители св. св. Кирил и Методий. Сцени от живота на светите братя, покровители на Европа, са изписани и в параклиса над извора в 1870 г. От тях особено любопитни са "Св. Методий кръщава св. цар Борис" и "Св. Кирил проповядва сред народа". На южната и западната страна на манастирската църква са изписани българските патриарси (Евтимий Търновски, Йоаким Търновски, Теофилакт Български и др.) и българските светци Иван Рилски, Иларион Мъгленски, Онуфри Габровски и други.

в ст / With Me : Abdurrahman

Още за Араповския манастир “Св. Неделя” ТУК.